Авторите на книгата представят факти и събития от предходната и най-близка история на градоустройството в България и дават отговори за мястото му в европейското професионално пространство.
Представят убедително историята и настоящото състояние на селищата у нас, тяхното нарастване и намаляване, пространствената структура и архитектурно-художествения им образ като резултат от въздействието на много фактори, сред които са и талантът, и професионализмът на българските архитекти градостроители.
Анализират взаимните влияния между градоустройството у нас и в другите европейски страни, източни и западни, и периодите, през които тези връзки се реализират в права и обратна посока.
Защитават функцията на градоустройството като значимо социално изкуство, което в по-голяма степен, в сравнение с другите видове изкуства, определя художествената атмосфера на градската среда. Това изкуство въздейства на гражданите не епизодично, от време на време, а непрекъснато и постоянно, като влияе на тяхното настроение, самочувствие, знание, вкус и навици. Градостроителят е едновременно архитект, скулптор и художник, защото извайва градските обеми и пространства и ги насища с иформационен и емоционален заряд.